Старогръцката азбука и начало на литература – Омир. Поемите Илиада и Одисея. Рисуваната керамика. Монументалната скулптура./Ancient Greek alphabet and the beginning of literature - Homer. Poems Iliad andOdyssey. Ceramics. Monumental.
Симеон Добрев
І. Въведение в темата
Въпреки че за културата на Древна Гърция има изписани хиляди книги, научни статии и публикации, интересът към люлката на европейската цивилизация не стихва. Ролята на Елада не може да се засенчи от грандиозните открития за Древен Египет, Предна и Мала Азия. Столетия наред погледът на европееца е отправен с възхита към създадената в нашата южна съседка скулптура, епос (Омировите Илиада и Одисея), поезията на Сафо, Есхил, Софокъл, Еврипид, прословутия античен театър, пантеонът от олимпийски божества начело с гръмовержеца Зевс, митологията, философията (творбите на Аристотел, Сократ, Платон), историографските съчинения на Херодот, Хезиот, Тукидид и т. н. Нещо повече. По време на тираничните режими в Европа през ХVІІІ век на деспотията, макар и в идеализиран вид, са противопоставяни отношението между държава и личност, прякото участие на всички свободни мъже в управлението на съюза от общини, плурализмът на философската мисъл, свободната духовна изява благодарение на атинската демокрация. Всичко по-горе изброено е едно от малкото оръжия за защита на творческата личност през тези години.
Елинската философия и естетика не изказва всички основни идеи. Елада ражда идеи като например тази на Аристарх, че Земята се върти около Слънцето, изпреварва с цяло хилядолетие нашето познание за света и теорията на Галилео Галилей. Днес антични трагедии като „Антигона”, „Медея”, „Едип цар” не слизат от европейската и световната сцена. Приносът на елинската култура е неоспорим, той има не само проявления в миналото, но в нашето съвремие.
ІІ. Периодизация
Елинската култура се разпростира върху период от около 11 века, но аз ще се спра на т. нар. Омирова епоха и развитието на старогръцката азбука, епос, скулптура и рисувана керамика през нея.
ІІІ. Буквеното писмо
На границата на ІІ и І хил. пр. Хр. гърците изпитват силно влияние от финикийците и други семитски народности. След микенците стават владетели на морето като пирати и търговци. Финикийското влияние се открива и в религиозните култове, и в късногеометричната керамика.
Според една хипотеза критско-микенското писмо Б не изчезва изведнъж, а постепенно се измества от буквеното писмо. Доказателството за това се търси в двете сричкови писма, използвани на остров Кипър – по-старото разпространено към 1150-1050 г. пр. Хр. (все още неразчетено), и по-новото от 700-10 г. пр. Хр. е разчетено през ХІХ век. Вековете след идването на дорийците са тъмни не обективно, а за нас, защото не притежаваме по-късни от ХІІІ век пр. Хр. документи на силобара Б.
На тази основа се развива предположението, че бидейки безписмени и не възприемат трудните ахейски силабари, дорийците на най-рано преминават към използване на семитските букви. Херодот споделя друго мнение - според него йонийците приспособяват към гръцкия език и разпространяват т. нар. „финикийски букви”. ІХ век се смята за начало на разпространение на старогръцката азбука. Предполага се, че гласните започват да се бележат още от самите семити. Това всъщност е същественото при заемането на финикийската азбука от гърците. Вероятна на елинска почва завършва преминаването на консонантното писмо в азбука.
Гръцката азбука в началото има 22 знака и се разпространява в много варианти, което свидетелства за партикуларизма в ранния гръцки свят. С времето се налагат две основни форми на азбуката:
1) източна – официално приета в Атина в края на V век пр. Хр. и продължаваща своя живот в съвременната гръцка азбука
2) западната, която става основа за латинската азбука.
В източната азбука до V век пр. Хр. отпадат някои и се добавят други, като общият брой на буквите става 24, колкото е и броя на песните в „Илиада” и „Одисея”. идеята е, че азбуката е своеобразна числова цялост, „a” означава началото, а „w” – край, съвършенство.
Културната функция на старогръцката азбука
Със своите 24 знака гръцката азбука е постижение на един практичен и демократичен дух. Поради простотата си новото писмо започва да се използва за повече цели и от повече хора. Демократичният и практичен дух на ранната елинска култура само се поддържа от буквеното писмо и по-скоро неговото широко разпространение е следствие на елинската либералност и практичност.
ІV. Омировият епос
Усилията на историци, филолози и археолози за възстановяването на относително пълната картина на отминалите времена се улесняват значително от данните в Омировите поеми „Илиада” и „Одисея”. Още през античността, та чак до днес личността на Омир и произведенията му са предмет на задълбочена полемика. Анализът на поемите показва сочи, че не може да се говори за единно историческо Омирово общество, за едни и същи период. Това ще рече, че терминът „Омирова Гърция” е по-малко или повече неудачен.
Всъщност „Омировият въпрос”, или проблемът за изясняване на авторство и произхода на поемите, се превръща от ХVІІІ век. Част от изследователите смятат, че Омир сам съставя поемите си или поне ги обединява в художествено цяло. Друга група учени застъпват становището за колективно авторство, при това от различни периоди. Възможно е цикълът народни песни, посветени на Троянската война, да е художествено преработен, а не да е обединен механичен от един или няколко автори.
Основните извори за гръцката култура през геометричния период са епическите поеми “Илиада” и “Одисея”. Като всички други култури и гръцката е свързана и задължена на постигнатото преди и през нейното издигане. Двете поеми са първият писмен паметник на древногръцката литература, първите художествени произведения с характер на лично творчество.
До началото на ХХ век Омировият епос е един от основните източници за изучаване историята Гърция от ХІ-ІХ век пр. Хр. В него (епосът) са запазени много сведения за периода, към който се отнасят описаните в поемите събития (като например ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр.), но има и немалко данни, отнасящи се за времето на създаване на самите поеми (края на ІХ – началото на VІІІ век пр. Хр.).
Двете творби са съставени от език, обединяващ елементи от еолийския и йонийския диалект, два от най- разпространените диалекти наред с дорийския. Този „изкуствен” език изключително пригоден за художественото слово и получава разпространение в цяла Елада, употребява се и през елинизма. Като художествено явление той способства за едно чувство за сродство между елинските езикови групи, защото използва част от езиковото им богатство. Смесването на различни диалекти дори в една творба се приема като нещо рутинно и обичайно в Древна Гърция. Омировият епос е главен извор на знания за пантеона от елински богове и тяхното родословие.
Голямото събитие в границите на тази култура е откъсването на фолклорното слово от празника. Според книгата на Богдан Богданов „История на старогръцката” култура цитирам: „Илиада” не просто предлага готов модел за „наше пространство” и „наша култура”, а изработва динамична формула за означаване на „нашето”. В нея авторът споделя мнението на други историци за наличието на т. нар. вторичен мит в поемата „Илиада”. Става дума за ролята на разказвача и тълкуването на знаците и смислите от творбата. В „Илиада” изследователите определят тридесет комплекса с вътрешно разположени епизоди около един център. Като начин на композиране в геометричната композиция не трябва да се търси свободен лично творчески похват. Този начин на композиране се прави с цел естетическа наслада и проява на ценителство при прочита на тази творба. Омировата „Илиада” съчетава затвореността на мита и необходимостта от художествена литература.
Като всички велики творби, те дават и голяма свобода на интерпретация при прочита им. Най-трудно е да се разкрие конкретното съдържание и историческата им достоверност. „Илиада” и „Одисея” са компромис между традицията и новото, уважението към направеното от предците и стремежът към промяна – така всеки читател може да продължи огромното дело, започнато още преди Омир. Това изглежда ключът към тайната на Омировият епос.
V. Керамика
Най-ясна представа за характера на образното мислене през този период има в керамиката. Ценна информация за това ни дават находките от Атина, Саламин, Коринт, Аргос, Тива, Родос, Кипър, Цикладските острови. Повечето от вазите в типичния за времето геометричен стил са открити при разкопки на погребения в Атина, Саламин, Коринт, Аргос. Голямо находище от вази, предназначени за погребалните практики и по-специално при трупоизгаряне, е открито при Дипилонските врати в Атина. Съдовете се отличават със строгите си пропорции, архитектоника и стремеж към простота във формите. Декорацията следва формите на съда и се състои от геометрични елементи (редуващи се линии, триъгълници, зигзаг, кръгове, свастики) и геометризирани човешки и животински фигури. Меандрите (вълнообразните линии) са характерни през целия период. Стремежът към геометричност се обяснява от учените като израз на естествената вътрешна промяна в художественото мислене. Човешката фигура навлиза в геометричното изображение по същия начин – като елемент, равен на останалите. Краката и главата са в профил, а тялото в анфас. Продължава се традицията на микенската култура малка пластика – теракотна и бронзова. Култовото предназначение на големите дипилонски вази е малко спорно заради субективността при тълкуването на изрисуваните сюжети по тях.
Класически паметник на геометричния стил е откритата дипилонска ваза с погребална с погребална сцена от VІІІ век пр. Хр., съхранявана към момента в Националния музей в Атина. Повърхността на вазата е разделена на ивици от орнаменти. Сред фризовете с геометрични елементи, предимно меандри, в най-широката част на вазата е поместена погребалната сцена. Покойникът и оплаквачите поотделно и цялостната композиция са геометризирани и подчинени на общия ритъм на орнаментите т. е. синхронизирани са като цяло.
VІ. Скулптура
Самостоятелната стояща статуя центрира естетическия идеал на Древна Гърция – калокагатия. Образът на човека, въплъщаващ този идеал, се опира на хармонията между физическото тяло и духа. Красивото физическо тяло – това е тялото на юношата, оформено чрез спортуване, а доброто – покоят, равновесието на духа. Външното физическо тяло, в което ще се въплъти спокойният дух, чужд на емоционалните крайности, се предава в изкуството чрез идеални пропорции. Числото и мярата, които се проявяват навсякъде в художественото мислене на древните гърци, получават най-пълно естетическо въплъщение в идеалната човешка статуя - мъжка и женска.
В заключение
Много от литературните произведения са загубени или унищожени още в античността (например при пожара на библиотеката в Александрия). Други изчезват в по-късно време. Колонизацията на Мала Азия се съпътства от непрестанни сражения с местните племена, но с променлив успех. „Илиада” е елинският героичен епос, поема за Троянската война. „Одисея” пък е поема за странстванията на едни от героите във войната, който при завръщането си на остров Итака е въвлечен в най-невероятни приключения поради враждебността на морския бог Посейдон.
Използвана литература:
1. Авдиев, В. И., В. Т. Блаватская, История на Древна Гърция, изд. „Наука и изкуство”, С., 1976
2. Ангелов, В., Вл. Кунчев, Д. Овчаров, Д. Попов, Ст. Ангелова. Древни култури., УИ „Неофит Рилски” , Благоевград, 1997
3. Богданов, Б., История на старогръцката култура, изд. „Наука и изкуство”, С., 1989
4. Богданов, Б., Омировият епос, изд. „Отворено общество”, С., 1996
5. Попов, Д., Ал. Николов, История на стария свят, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 1998
6. Христова, Н. История на изкуството. Част І, УИ „Неофит Рилски”, Благоевград, 2001
